Часовниковата кула

Централният площад "Капитан Дядо Никола" в Трявна с емблематичната за града Часовникова кула, е единственият в България изцяло съхранен архитектурен ансамбъл, показващ автентичния вид на градски площад от времето на Възраждането. Часовниковата кула е построена през 1814 г. и е висока 21,15 метра. Изградена е от камък, куха отвътре, тя се извисява с цялото си изящество, сътворена в идеално хармонични пропорции. "На следващата 1815 г. на нея е монтиран часовник, тогава е закачена и камбаната, като според някои източници тя е изписана с релеф отвън от габровските майстори Генчо и Кънчо Радославови.

Часовникът ѝ отброява със звън всеки изминал час. През 1971 година на кулата е монтирана електронна система и всяка вечер точно в 22:00 часа от високоговорител зазвучавала мелодията на песента „Неразделни“ по стихотворението на Пенчо Славейков, превърнало се в своеобразен химн на Трявна. Приятното нощно осветление я прави любима атракция за тревненци и гостите на града."* Съхранена, благодарение на ремонт и реставрация, в максимално близък до първоначалния си вид, тя завладява с величието и красотата си всеки новодошъл гостенин на града.

"Тревненската часовникова кула е наследство, по което трябва да сверяваме часовниците си – не само тези, които отброяват минутите, но и вътрешните ни часовници, който ни напомнят заветите на предците ни. Повече от 200 години тя се вижда от почти целия град и ни показва къде тупти възрожденското сърце на Трявна." (Радослав Първанов)*

Църква „Свети Архангел Михаил“

Легендата разказва, че църквата е построена през XII век. За да благодарят на Бога за подкрепата в успешната битка през 1190 г. в Тревненския проход, братята Асеневци пoстроили три църкви, посветени на Св. Архангел Михаил. Едната от тях била в Трявна. Досега историята не е потвърдила този факт. Но през XVIII век църквата със сигурност е съществувала. Тя била опожарена при голямото кърджалийско нападение над Трявна през 1798 г. В летописа си поп Йовчо е записал "намерихме църквата опалена като пещ, но непаднала, защото беше кивгир (каменна).

Покрай изграждането на часовниковата кула през 1814 г. бил събран достатъчно строителен материал и тревненци показали майсторските си умения като строители. През 1819 г. на мястото на старата църква изградили нова. Водещи в украсата на новия храм били резбарите и зографите от Витановската фамилия. Украсили я както само те умеят – с великолепни резби и икони.

В началото на 1853 г. била издигната висока дъсчена камбанария към църквата. През 1862 г. голямото дървено клепало било заменено с малка камбана. В този си вид църквата е достигнала до наши дни.

Исторически паметник „Попангеловата къща“

Най-старият архитектурен паметник на територията на община Трявна, е Попангеловата къща. Приема се, че е построена през втората половина на XVIII век. Някога обитателите й се занимавали с един рядък художествен занаят – казаслък. От копринени и фини вълнени конци изработвали гайтани за украса на облеклото, колани, украси за коне. Тревненски казаси изработили такъмите за коня на Хайдар паша, турския султан Абдул Меджид. Такъмът за коня на княз Александър Батенберг бил дар от тревненския казаски еснаф.

Тази къща била едно от убежищата на Васил Левски, когато идвал в Трявна по комитетски дела. И днес тук могат да се видят тайните места, където се е укривал при опасност.

Музей на архитектурата в Трявна е най-новият музеен обект под шапката на Специализирания музей за зографско и резбарско изкуство - гр. Трявна. Събраната музейна експозиция е поместена в най-старата сграда в Трявна – Попангеловата къща и представя майсторлъка на старите тревненски дюлгери (строители). Музеят е отворен на 26 октомври 2023 г.

Кивгреният мост

Кивгиреният мост, познат още като Старият мост или Гърбавият мост, е един от емблематичните символи на Трявна. Заедно с Часовниковата кула и Старото школо, Кивгиреният мост е неделима част от възрожденския архитектурен ансамбъл – площад, носещ името „Капитан дядо Никола“.

Строен е през 1844 – 1845 г. Първоначално е бил от дърво, но след поройни дъждове, реката прииждала и често го събаряла. Затова тревненци решили да го построят от камък. Строежът бил поверен на майстор Димитър Сергюев, който дълго избирал камъка – да издържа на студ, жега и водни стихии. Направил моста в римски стил – висок, сводест и силно изгърбен, за да може спокойно да пропуска придошлите буйни води на река Тревненска. Дълъг е 25 метра, широк около 4 метра. Големите плочи от дялан камък били захванати помежду си с железни щифтове и оловни припои. Повече от 160 години мостът е верен на тревненци – устоява на всички бури и стихии.

Даскаловата къща

Даскаловата къща е сред най-представителните възрожденски тревненски къщи, един от образците на тревненската архитектурна школа. Обявена е за паметник на културата и е сред 100-те национални туристически обекта на България.

Построена е през 1808 г., на два етажа, с широк чардак, много стаи и голям двор с високи зидове. Вътре домът е изпълнен с топлота и уют, които се усещат и до днес, идващи от резбованата украса, пъстротата на чергите, покривките и възглавниците. Къщата е построена от двама от най-прочутите в района, а и надалеч, строители и дърворезбари – майстор Димитър Ошанеца и неговият калфа Иван Бочуковеца. Къщата била предназначена за синовете на заможния търговец на розово масло и коприна хаджи Христо Даскалов.

Даскаловата къща остава известна с облога между Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца – кой ще направи по-красив таван, които изработват двата художествени резбовани тавана – Майското слънце на Ошанеца и Юлското слънце на Бочуковеца. Наричана е още „Къщата със слънцата“.

Музей на резбарското и зографско изкуство

Неслучайно музеят на резбарското и зографско изкуство се намира именно в Трявна. Специализиран музей на резбарското и зографското изкуство е общото название на общинското дружество, което стопанисва всички музеи на територията на град Трявна и включва над 10 обекта. Тук се е зародила Тревненската художествена школа – най-старата в България, възникнала XVII и XVIII век и развила се в три направления – иконопис, дърворезба и строителство. Това са и трите основни занаята, с които са се занимавали местните майстори.

Едно от тези три направления е представено в Даскаловата къща – единственият в България музей, посветен на дърворезбата. Там се помещават представители на трите основни типа дърворезба – най-простата, т.нар. овчарска резба, резбата за украса на дома и най-красивата, но и най-трудна за изработване – църковната резба. В музея е уредена и дърворезбарска работилница, която показва начина, по който се изработва дърворезбата, както и инструментите на майстора.

Къща–музей на Ангел Кънчев

Къшата е построена в началото на ХІХ в., около 1805 г. и е част от запазения възрожденски ансамбъл до Моста на занаятите. Роден дом на революционера Ангел Кънчев – сподвижник и верен помощник на Васил Левски при изграждането на вътрешната революционна организация. В този дом преминават само детските години на Ангел. Семейството се премества в гр. Русе и пред Ангел Кънчев се откриват възможности за добро образование. Но той се посвещава на свободата на отечеството си.

Документалната експозиция в приземния етаж проследява живота и дейността на младия революционер като пръв помощник на Васил Левски. Горният етаж е уреден в битов стил. Чрез лични вещи, оръжие, снимков и документален материал е представено участието на тревненци в борбите за национално освобождение.

Музей на азиатското и африканското изкуство

Музеят за азиатско и африканско изкуство в Трявна е уникален за България обект и това, че музеят е разположен точно тук не е случайно.

Потомък на тревненка - скулпторът Златко Паунов, решава да събере цялата си любов към изкуството на едно място. Колекцията съдържа повече от 400 предмета, като експонатите представят източната култура. От дълги години живее в Ню Йорк, САЩ, където се намира прочутото му ателие и собствено художествено училище. Особена слабост Златко Паунов проявява към източната култура, затова всяка година прекарва известно време в Тибет и Непал, където също има свое ателие и ученици. Освен това той изучава изкуството, религията и културата на Китай, Индия, Япония и Индонезия. Най-доброто от личната библиотека на Златко Паунов, 1339 тома специализирана литература, постъпва в библиотеката на художественото училище на град Трявна, а във фондовете на музея предметите – произведения на изкуството от Европа, Азия и Африка.

Музеят се помещава в сградата на стара градска баня на Трявна. Там е и единственото щъркелово гнездо в града.

Музей на тревненската иконописна школа

https://bplusfilm.com/vr/tryavna/

Музей „Старото школо“

Едно от първите светски училища в България е построено в периода 1836-1839 г. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. През 1849 г. тревненци канят като учител в Трявна Петко Славейков, който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо.

Сега в тази сграда се помещават възстановка на стая от взаимно училище, в която всеки може да се върне в началото на XIX век и да опита да пише върху пясък, да чете от взаимоучителните таблици, да се запознае с реда и строгите изисквания към учениците във възрожденското училище, да се закичи с кавалерия и да си вземе такава за спомен; дарението от картини и пластики на художника със световна известност Димитър Казаков – Нерон и неговия брат Никола Казаков; изложба на стари часовници, сред които часовник с обратен ход на стрелките, часовников механизъм за кула, гравитационен часовник; документална изложба, проследяваща историята на учебното дело в Трявна.

Архитектурно–исторически резерват "Боженци"

Село Боженци се слави със 600 годишна история. То е един от най-ценните в България архитектурно – исторически резервати, открит тържествено на 6 септември 1964 г. Потъналото в зелена тишина село, привлича със съхранената си оригинална архитектура, окичените с цветя чардаци на къщите с каменни покриви и тежки порти. От някогашното богато село със стотици къщи и жители – търговци обиколили света, днес са останали само неколцина местни хора и уникалните къщи на средна възраст от около 200 години.

Село Боженци отстои на около 9 км от Габрово и на 6 км от Трявна. Прекрасна, живописна екопътека водеща началото си от гр. Трявна, с лек пешеходен маршрут, води до китното село за около 2 часа.

Повече от 100 къщи са запазени в автентичния им вид. Няколко от тях са превърнати в музеи. Има етнографска експозиция от ХVІІІ век. Представен е и битът на местните хора от ХІХ в. Боженци е единственото българско село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането, което съдържа и съхранява в себе си ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли. В Боженци се правят възстановки на стари български традиции за празниците Гергьовден, Коледа, Лазаровден. Има добри условия за еко и селски туризъм.

Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български мъжки манастир. Основан е през Втората българска държава – началото на XII век, в местността Църквището – в близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство на два пъти е разрушаван и ограбван (XIV и XVII век), но бързо е възстановяван.

Тук е бил основан революционен комитет. Няколко пъти са идвали Васил Левски и Матей Преображенски. При подготовката на Априлското въстание е определено, че Дряновският манастир е едно от местата, където може да се търси убежище, тъй като там са складирани много голямо количество храна и боеприпаси в специални хамбари – барут, пушки, куршуми, револвери, саби.

Така се стига до времето на Възраждането, когато „Св. Архангел Михаил“ се превръща в един от най-значимите центрове на българщината – с огромна библиотека (тук е открит един от първите преписи на „История славянобългарска“), голямо килийно училище и изключително дейни монаси, които са съхранявали родните традиции.

Дряновска екопътека

Дряновската екопътека е изградена в района на Дряновския манастир – вие се по скалния масив Боруна, който се извисява на юг от светата обител. Започва малко преди входа на пещера „Бачо Киро“, в началото се ходи по изсечени в скалите стъпала, а после по добре утъпкана пътека през прохладната гора. Води началото си от входа на пещерата „Бачо Киро“. На няколко места има обособени кътове с обзорни гледки, като при три от тях има поставени и пейки, позволяващи на туристите да се полюбуват на прекрасната гледка. На едно от тези места се намира така наречената Пейка на любовта.

Маршрутът привлича вниманието с това, че на малко разстояние има различни релефни феномени – скални ниши, скални венци, различни пещери, пластови стъпала, водопади, прагове, еворзионни котли, въртопи и др. Разходката по живописната пътека трае около 1 – 1,5 часа и е с лека натовареност.

Има голямо разнообразие на животни и растения, някои от които, са обявени за застрашени.

Пещера „Бачо Киро“

Пещера „Бачо Киро” е един от диамантите в пещерната огърлица на България – заради удивителните карстови образувания, заради това, че е първата в страната благоустроена за посещения от туристи и защото тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс (разумни хора) в Европа.

Пещерата се намира само на 300 метра от Дряновския манастир и още през 1937 г. дряновските туристи я благоустрояват за посетители, което я прави първата такава в България. От тогава до днес редовно е отворена за посещения. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението са обновени. Част е от Стоте национални туристически обекта. Общата й дължина е 3 500 метра, което я нарежда на 13-то място в страната по този показател. Температурата тук през цялата година е приблизително 13 градуса, така че през лятото е добре да имаме под ръка връхна дреха. Това е една от най-добре проучените пещери в България /включително от братя Шкорпил/ и сред най-значимите археологически обекти от палеолита (старокаменната епоха) на Балканите.

Архитектурно–етнографски комплекс „Етъра“, гр. Габрово

Архитектурно – етнографски комплекс „Етъра“ е квартал на Габрово, музей на открито и първият по рода си музей в България. Той представлява своеобразно представяне на автентичните български култура, бит и занаятчийство. Открит е на 7 септември 1964 г. Днес в “Етъра” е събрана голяма част от битовизма на Възраждането. Създаден е като умален модел на Габрово от средата на 18 в. до края на 19 в. Градът е в подем и по това време се развиват цели 26 занаята. В тази връзка, малко по малко, къщите са започнали да “излизат” от вътрешния двор и да се строят с лице към улицата. Така стават по-удобни за майсторите, които отварят дюкяните си пряко към клиентите.

В Етъра се намира единствената по рода си колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода в България, съдържаща 10 обекта, които са в действие. Тя има статут на една от най-добре организираните сбирки от подобно естество в Европа. Поради този факт, водното колело се е превърнало в емблема на комплекса. Занаятчийската чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, които разкриват самобитния талант на възрожденските строители.

Соколски манастир

Соколският манастир „Успение Богородично“ е бележит паметник на българската възрожденска архитектура, основан през 1833 г. от архиепископ Йосиф Соколски. Манастирът се намира близо до Архитектурно – етнографски комплекс „Етъра“, Габрово.

През 1836 г. в манастира е открито килийно училище, в което учител е бил Неофит Бозвели. Поради активното си участие в националноосвободителните борби, днес манастирът пази малка експозиция от реликви, свидетелстващи за подслоняването на Васил Левски и сформирането на четата на Цанко Дюстабанов. В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага че е построена през 1865 г. от майстор Колю Фичето.

Манастирът е живописно рaзположен по горното течение на река Янтра, високо сред северните склонове на Стара планина - на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово.

Килифаревски манастир

Килифаревски манастир „Рождество Богородично“ е български православен девически манастир, разположен по поречието на река Белица, до град Килифарево, на 12 км от Велико Търново и на 31 км от град Трявна.

Манастирът е основан през 1348 г. от Св. Теодосий Търновски, с подкрепата на цар Иван Александър. По-късно, когато османските турци превзели Търново, разрушили и манастира. През 1718 г. манастирът отново е издигнат на същото място, над останките на стария. Манастирската църква „Свети Димитър“ е построена от майстор Кольо Фичето. Манастирът разполага с няколко ценни икони, най-известна от които е иконата на Иван Рилски с житието му.

Килифаревският манастир, заедно със стенописите и иконостаса (изработен от тревненски майстори) на църквата, е обявен за художествен паметник на културата през 1973 г. Храмовият му празник е на 8 септември.

Велико Търново

Велико Търново – древната столица на България, впечатлява всеки с уникалната си красота. Градът се намира в Централна България в подножието на Стара планина. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, надвиснали над река Янтра и широките й меандри. Отстои на почти равни разстояния от най-големите градове в страната – 241 км от София, 228 км от Варна, 192 км от Пловдив и 224 км от Бургас.

Велико Търново грабва посетителя от пръв поглед с изключителното си местоположение. Той сякаш е изсипан върху стръмните хълмове край причудливите завои на Янтра, декориран от дантеления скален венец. Буди възторг и пленява всеки гост преди всичко с къщите си – леки, накацали една върху друга, стаени една до друга, като че ли на всяка от тях природата е определила мястото и формата. Това е град, който прави впечатление и въздейства с оригиналната си, неповторима, специфична възрожденска архитектура.

През многовековното съществуване на града тук са създадени и съхранени неповторими паметници на културата, свързани със славната история на българския народ. Запазените останки от крепостите, дворците и църквите са неми свидетели на разцвета на българската култура през XII -XIV в. Велико Търново отстои на 41 км от град Трявна и е прекрасна цел за дневна екскурзия, наситена с много забележителности, история и култура.

Царевец

Царевец е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград.

Разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1396), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който се намира, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). Хълмът е обитаван и през бронзовата и желязната епохи. Открити са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта.